Една от основните теми в промените на Закона за киберсигурност е въвеждането на подходящи и пропорционални технически, оперативни и организационни мерки за управление на риска. Това е важна формулировка, защото показва, че съответствието с NIS 2 не се свежда до един продукт или една техническа настройка.
Организацията трябва да прецени какви рискове съществуват за нейните мрежови и информационни системи и какви мерки са необходими спрямо тези рискове.
Сред основните области, върху които фирмите трябва да обърнат внимание, са:
Политики за анализ на риска и сигурност на информационните системи;
Действия при инциденти;
Непрекъснатост на дейността;
Резервни копия и възстановяване след бедствия;
Управление на кризи;
Сигурност на веригата за доставка;
Сигурност при придобиване, разработване и поддръжка на системи;
Оценка на ефективността на мерките;
Основни практики за киберхигиена и обучение;
Криптография и криптиране, когато е приложимо;
Сигурност на човешките ресурси;
Контрол на достъпа и управление на активи;
Многофакторна автентикация или други защитени решения за удостоверяване, когато е целесъобразно.
Това са области, в които често се установяват практически пропуски. Например организацията може да има резервни копия, но да не е тествала възстановяването. Може да има правила за достъп, но да няма редовен преглед на потребителските права. Може да използва външни доставчици, без да е оценила рисковете, свързани с тях.
Затова прегледът на готовността по NIS 2 трябва да бъде структуриран. Не е достатъчно да се провери само дали има техническа защита. Необходимо е да се оцени дали мерките са подходящи, пропорционални, документирани и приложими в реалната работа на организацията.
Един професионален gap анализ може да покаже точно това: кои изисквания вече са покрити, кои са частично покрити и къде има липси. Така фирмата получава конкретна картина и план за действие, вместо общо усещане, че „нещо трябва да се направи“.






